В Индия мъж, който почти половин век е живял без спомени от собственото си детство и младост, внезапно си ги връща след нов инцидент. Историята на Рикха Рам е публикувана от NDTV (photo @I_love_himachal)
През 1980 г. 16-годишен жител на селото Нади тръгва да търси работа в град Ямунагар. Успява да започне работа в местен хотел, но скоро животът му се преобръща: попада в тежка катастрофа и напълно губи паметта си. В години, когато мобилните телефони още не съществуват, семейството му така и не успява да разбере какво се е случило с него.
След травмата младежът започва напълно нов живот. Колега му дава името Рави Чодхари — именно под това име по-късно се премества в Мумбай и започва работа в колеж. Там Рави създава семейство: през 1994 г. се жени и става баща на три деца. Липсата на минало престава да го измъчва… докато през 2025 г. не преживява нов инцидент.
Месеци след произшествието започват да го преследват ярки сънища: мангови дървета, люлки, планински пътеки. Той споделя това с жена си, и двамата решават, че паметта може би се връща. С помощта of интернет те съпоставят виденията с реални места — и откриват следи, водещи към родното село на Рам.
Така Рам се свързва с жител на Нади — Рудра Пракаш. Отначало мъжът не вярва на непознатия, но Рам започва да си спомня толкова точни детайли от миналото, че съмненията изчезват. Скоро той отново се среща със семейството си, което отдавна е изгубило надежда да го види жив.
Защо това е възможно: научно обяснение
Случаите на внезапно възстановяване на паметта след травма са редки, но добре описани в невропсихологията. Загубата на спомени при тежка черепно-мозъчна травма често е свързана с увреждане на структури, участващи в консолидацията на паметта — най-вече хипокампуса и медиалните части на темпоралните дялове. Но паметта не е единен „архив“, а сложна мрежа от следи, разпределени в различни области на мозъка.
Понякога при повторна травма или силно емоционално преживяване се случва т.нар. реактивация на латентни следи. Функционалната активност на невронните мрежи може да се пренареди, а недостъпни дълги години фрагменти от автобиографичната памет изплуват под формата на сънища, внезапни асоциации или „флашбек“ моменти. Мозъкът буквално търси обходни пътища, за да възстанови повредените връзки.
Учени подчертават и ролята на контекстните стимули: зрителни, тактилни, мирисови и звукови сигнали могат да „събудят“ дълбоки нива на паметта. Ако възстановените фрагменти са достатъчно свързани, човек постепенно може да реконструира собствената си биография.
Тези случаи напомнят, че паметта е динамична система, а не статичен набор от данни. Дори десетилетия по-късно мозъкът е способен да върне изгубеното, ако невронните връзки получат шанс да се активират чрез нови стимули или промени в работата на нервните мрежи.