52-годишен брак в Тайван завърши със съдебна драма, в която – колкото и парадоксално да звучи – решаваща роля изигра… любовта. Това съобщава ETtoday.

Главната героиня, възрастна жена, завела дело срещу съпруга си с иск за обезщетение в размер на 800 000 тайвански долара (около 45 000 лв.). По думите ѝ, след половин век съвместен живот мъжът ѝ се увлякъл по жена от Виетнам: пътувания, щедри разходи, срещи в семейното жилище – всичко, твърдеше тя, говорело за извънбрачна връзка.

В един момент, разказва ищцата, тя буквално ги заварила заедно – срещата продължила около четири часа. Но точно тогава емоциите я предали. Жената признала, че не успяла да натисне бутона на камерата, защото… прекалено много обичала мъжа си. За да заснеме изневярата, били нужни хладнокръвие, решителност и гняв, а тя почувствала само старата болка и надеждата, че може би всичко още може да се спаси.

И точно тази слабост довела до загубата ѝ в съда. Вместо снимки тя представила разпечатка от телефонните разговори на съпруга си: сред номерата имало „чужд“, който по нейни предположения можел да принадлежи на любовницата, тъй като мъжът ѝ общувал само с роднини. Но подобни догадки не били достатъчни. Съдът отхвърлил иска, а съпругът категорично отрекъл всичко, наричайки съмненията ѝ смесица от ревност и въображение.

Любовта като изпитание: защо дори уверени хора се парализират пред предателството

Историята на тази двойка е почти учебник по човешка психология. Любовта не е само вярност и топлина. Тя е и дълбока ирационалност: в най-критичните моменти може да ни парализира именно онова чувство, което години наред ни е свързвало с човека отсреща.

Психолозите отбелязват, че колкото по-дълго и силно е живяна една любов, толкова по-трудно е да се приеме нейното разпадане. Мозъкът търси доказателства, а сърцето – оправдания. И понякога моментът на истината просто преминава покрай нас – не защото сме слепи, а защото твърде дълго сме живели с надеждата.