Столетницата Рут Лемей от Вирджиния Бийч сподели, че тайната на дълголетието не се крие в чудодейни добавки или в генетиката, а в прости, но постоянни навици. За това съобщава телевизия Fox News (Photo: @evrydayclub; iStock)
Рут признава, че всеки ден отделя поне един час за физическа активност. Тя прави два сеанса на велоергометъра по половин час, изминавайки всеки път по пет километра. След това излиза на разходка, по време на която преминава още около километър и половина.
„Движете се повече, спете достатъчно и яжте зеленчуци — това е всичко, което е нужно за добро здраве“, казва Лемей. Ако времето не ѝ позволява да излезе навън, тя просто върви из къщата: от едната стена до другата — 170 крачки, и така 40 пъти. В крайна сметка — почти седем хиляди стъпки, дори без да напуска дома.
До 98-годишна възраст Рут е шофирала сама, а и днес продължава да живее напълно самостоятелно. Дъщеря ѝ, Аннет Паркър, споделя, че майка ѝ се придържа към балансирано хранене — яде овесени ядки, кисело мляко, пилешко и морски дарове, като избягва мазни и сладки храни. Жената никога не е пушила, не е употребявала алкохол и поддържа активни контакти с приятели и съседи.
Любопитното е, че дълголетието не е наследствено: бащата на Рут е починал на 65 години, а майка ѝ — на 74.
Още тайни на дълголетниците
Наблюденията върху столетници по света показват, че повечето от тях имат няколко общи черти.
На първо място — редовна физическа активност, дори и умерена, но ежедневна.
На второ — стабилен режим на сън и бодърстване. Хората, достигнали 100 години, обикновено си лягат рано и се будят без будилник.
Друг важен фактор е храненето: преобладават зеленчуци, пълнозърнести продукти, риба и растителни масла. Много от дълголетниците следват принципа „всичко с мярка“, без преяждане и без прекаляване с месо.
Но може би най-съществената тайна е психологическото равновесие. Изследванията показват, че хората с активен социален живот, чувство за хумор и интерес към света живеят не само по-дълго, но и по-щастливо.
Историята на Рут Лемей доказва: дълголетието не е привилегия, а резултат от малки, но постоянни усилия, превърнати в навик.