Истории за допир със задгробния свят винаги будят интерес. Хората с религиозни убеждения и склонни към мистика виждат в тях доказателство за безсмъртието на душата. Науката обаче се опитва да даде по-рационални обяснения — които, разбира се, рядко успяват да убедят вярващите.

„Напуснах тялото си“

Американецът Рей Катания неведнъж е бил на ръба между живота и смъртта. Първият драматичен случай се случва, когато в дома му избухва пожар: вдишвайки въглероден оксид, той губи съзнание. Опитът да избяга завършва с падане и тежка травма на главата. Именно тогава, по думите му, се случва нещо необяснимо: сякаш „напуснал тялото си“ и се видял отгоре, наблюдавайки всичко отстрани. Историята му разказва Metro.

Катания твърди, че виждал всичко до най-малкия детайл — собствените си дрехи, формата на стаята, светлинен конус, излизащ от ъгъла. Той описва чувство на необичайно спокойствие и умиротворение, без да среща „същества“ — само усещане за присъствие. Свестява се едва на първия етаж, където лекарите го реанимират. По пътя към болницата сърцето му спира няколко пъти.

По-късно мъжът признава, че околните реагирали със скептицизъм, но самият той остава убеден в истинността на преживяното. Дори пише книга, в която стига до заключение: задгробният живот е реален, а хората са „частици от единна светлина“.

Какво знае науката?

От медицинска гледна точка опитът на Рей Катания попада в рамките на феномена клинична смърт — състояние, при което дишането и сърцебиенето спират, но мозъкът запазва активност още 4–6 минути, преди да настъпят необратими промени. В този кратък прозорец човек може да преживее ярки субективни усещания, които впоследствие се възприемат като „излизане от тялото“.

Учените посочват няколко фактора:

• Неврофизиология на мозъка: кислородният дефицит и травмите предизвикват хаотична активност на невроните, която поражда ярки зрителни образи, чувство за движение по „тунел“ и усещане за отделяне от тялото.

• Химия на мозъка: при критичен стрес се отделят ендорфини и други вещества, които намаляват болката и създават усещане за спокойствие, дори еуфория.

• Психология и памет: съзнанието комбинира реални впечатления и въображаеми образи, изграждайки субективно „ясна“ картина на случилото се.

Любопитното е, че подобни описания се срещат в различни култури и епохи — от античните текстове до съвременните медицински наблюдения. Това подсказва, че феноменът има универсален характер, свързан с биологията на човека, а не само с религиозни вярвания.

Как се променя животът след това?

Преживелите клинична смърт често споделят за дългосрочни промени:

• по-висока ценност на живота и човешките отношения,

• намален страх от смъртта,

• ново светогледно търсене и интерес към духовни практики,

• в някои случаи — посттравматичен синдром или депресия поради неразбиране от близките.

За медицината тези истории са важни: те помагат да се изучат „граничните състояния“ на мозъка и поставят въпроси за пределите на съзнанието. За обществото — напомняне за крехкостта на живота и силата на вътрешните промени след големи изпитания.

Още истории за клинична смърт

Видя Исус в сияйна градина

Американецът Чейз Скайлар Демайо стига до ръба на смъртта едва на 19 години, докато служи в армията на САЩ. След загуба на съзнание той е спешно приет в болница, но по време на лечението в организма му попада въздушен мехур, предизвикал сърдечен арест. Сърцето му спира за няколко минути.

През това време Демайо изпитва ярки усещания, които тълкува като среща с Исус в райска градина, пълна със светлина, музика и ангели. По думите му, Христос му възложил мисия — да се върне към живота и да носи любов, светлина и радост. Историята разказва Daily Mirror.

След възстановяване на сърдечната дейност изследванията не откриват никакви увреждания. Демайо напуска армията и се посвещава на алтернативната медицина, твърдейки, че притежава способността да усеща емоциите на другите и да им помага чрез допир.

„Видях Бог“

Жителката на Тексас Триша Баркер описва своя мистичен опит след като за кратко умира по време на операция.

На 21 години тя претърпява тежка катастрофа и получава счупвания на гръбначния стълб, крака и множество вътрешни травми. Поради липса на медицинска застраховка тя чака операция цели 17 часа. По време на хирургичната намеса сърцето ѝ спира за две минути и половина.

Баркер разказва, че усетила как „напуска тялото си“. „Видях светли същества зад хирурзите. Те бяха изградени от сребристо-бяло, златно, жълто и синьо сияние. Без пол — нито мъже, нито жени“, споделя тя.

По думите ѝ, могла да „минава през стени“, а след това се озовала на зелена поляна, където срещнала покойния си дядо. После видяла Бог, когото описва като „вибрация на чистата любов“.

Той ѝ „проговорил“ и ѝ предал, че призванието ѝ е преподаването. Малко след това Баркер се свестява на операционната маса, съобщава Daily Mail. Тя признава, че този опит напълно променил мирогледа ѝ: след изписването започва да вярва в Бог и става учителка.