В Южна Корея се случи история, която напомня, че човешкото сърце може да продължи да живее дълго след своя притежател. 60-годишният Мун Джу Хван стана посмъртен донор и подари шанс за живот на десетки хора. След внезапната му смърт лекарите използвали неговите тъкани за лечение на близо сто пациенти, съобщава Korea JoongAng Daily.
Трагедията се разиграла на 9 август 2025 г. Мъжът изгубил съзнание по време на разговор с приятел и бил откаран в университетската болница „Чхонмун“. Медиците установили мозъчна смърт, но благодарение на предварително попълнената му донорска карта и регистрацията му в националния регистър на донори, последната му воля била изпълнена само за няколко часа.
Всички биоматериали на Мун Джу Хван били предадени на Националния институт за управление на органи, тъкани и кръв. Според специалистите уникалното в този случай е, че за разлика от органите, донорските тъкани могат да се съхраняват до пет години и да се използват в различни области на медицината – от офталмологията до реконструктивната хирургия.
Ръководителят на Корейската агенция по донорство на органи (KODA) Ли Сам Йол благодари на семейството на донора, като подчерта, че „подобна всеотдайност и хуманност са рядкост, дори в страна с високи медицински стандарти“.
Когато медицината и моралът се срещат: как светът свиква с донорството
Трансплантологията дълго време беше една от най-противоречивите области на медицината. Ако преди двайсет години идеята за посмъртно донорство будеше тревога и религиозни спорове, днес отношението на обществото се променя видимо.
Съвременните изследвания показват, че доверието към системите за донорство расте в почти всички страни с развита здравна система. Хората все по-често го възприемат не като намеса в „личното пространство на смъртта“, а като възможност животът да продължи чрез други.
И все пак противоречията не липсват. Критиците говорят за недостатъчна прозрачност при разпределението на органите, страх от „черен пазар“ и риск от комерсиализация. Но положителните тенденции са очевидни: правителствата създават национални регистри на донори, а кампаниите за подкрепа на трансплантологията обединяват известни личности, блогъри и лекари.
Южна Корея, например, активно насърчава етичното донорство – когато човек сам вземе информирано решение приживе, както направи Мун Джу Хван. Такива примери се превръщат в символи на доброта и доверие в медицината.
Дар, който няма граници
Историята на Мун Джу Хван стана една от най-вдъхновяващите в корейските медии тази година. Неговият пример е не просто акт на милосърдие, а нова отправна точка за цялата система на донорството в страната.
„Тъканите на един човек могат да върнат зрението, подвижността или дишането на десетки други – и всяка от тези съдби е продължение на неговия живот“, обясняват лекарите.
В епоха, в която технологиите спасяват телата, а моралът спасява душите, историята на корейския донор звучи като напомняне: понякога най-голямото добро се извършва в тишина – и силата му се измерва не с думи, а със сърцата на онези, които продължават да живеят.